Ужасен срам ли? Забравѝ?
Сега съвсем не ми е романтично.
Омръзват ми табута и игри,
забрАни за страстта в клише, етично.
Не искам да ме учат на морал.
По-мръсен съм от Дявол, похотлив.
Душата си отдавна му продал,
аз зная колко струва да съм жив.
Така, че се събличай! (Измълчах го)
Ръцете ми те чакаха до лудост.
За мене любовта е всъщност влажност,
която мисълта у теб възбуждам...
Не, няма да говоря с нежен шепот.
Ухая на перверзност и на грях.
Вълкът във мен за разлика от псето,
ще люби само тебе в този свят.
Такъв ще ме познаеш. Единак.
Безсрамен съм. И дишам свобода.
Оргазъмът, ми е гербовият знак!
Душата ти е влажна. До бедрата...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени