УЕДИНЕНИЕ
Аз не чувствам в тялото си сили.
И сълзи в очите ми напират.
От живота труден не разбирам,
но зачитам чуждия морал,
макар и потопен в кал.
знам,че нямам аз спасение,
но желая мъничко уединение.
От което знам поне,че после,
аз ще имам сили,
поне за някакво спасение.
Не обичам аз да плача,
но пък често ми се случва.
От уединението сам като завладяна,
роня сълзи до зарана.
Но дали това ще е спасение,
щом не ми помага вече даже моето уединеие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жеже Всички права запазени
