limmon4e (Жеже)
109 463
22.01.2006 г., 22:20 ч.

УЕДИНЕНИЕ 

  Поезия
644 0 4

Аз не чувствам в тялото си сили.
И сълзи в очите ми напират.
От живота труден не разбирам,
но зачитам чуждия морал,
макар и потопен в кал.
знам,че нямам аз спасение,
но желая мъничко уединение.
От което знам поне,че после,
аз ще имам сили,
поне за някакво спасение.

   Не обичам аз да плача,
но пък често ми се случва.
От уединението сам като завладяна,
роня сълзи до зарана.
Но дали това ще е спасение,
щом не ми помага вече даже моето уединеие...

© Жеже Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, това уединение...
    Я, се усмихни
    п.п. оправих си стихчето за обичта...
  • Гери,желание винаги има
  • стига да искаш ще намериш спасение Прекрасен стих!!! :о 6+++++ от мен
  • Гиги,пак мерси!ще ме разглези6;Р
Предложения
: ??:??