УЕДИНЕНИЕ
Аз не чувствам в тялото си сили.
И сълзи в очите ми напират.
От живота труден не разбирам,
но зачитам чуждия морал,
макар и потопен в кал.
знам,че нямам аз спасение,
но желая мъничко уединение.
От което знам поне,че после,
аз ще имам сили,
поне за някакво спасение.
Не обичам аз да плача,
но пък често ми се случва.
От уединението сам като завладяна,
роня сълзи до зарана.
Но дали това ще е спасение,
щом не ми помага вече даже моето уединеие...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
