limmon4e (Жеже)
109 463
22 ene 2006, 22:20

УЕДИНЕНИЕ 

  Poesía
645 0 4

Аз не чувствам в тялото си сили.
И сълзи в очите ми напират.
От живота труден не разбирам,
но зачитам чуждия морал,
макар и потопен в кал.
знам,че нямам аз спасение,
но желая мъничко уединение.
От което знам поне,че после,
аз ще имам сили,
поне за някакво спасение.

   Не обичам аз да плача,
но пък често ми се случва.
От уединението сам като завладяна,
роня сълзи до зарана.
Но дали това ще е спасение,
щом не ми помага вече даже моето уединеие...

© Жеже Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ох, това уединение...
    Я, се усмихни
    п.п. оправих си стихчето за обичта...
  • Гери,желание винаги има
  • стига да искаш ще намериш спасение Прекрасен стих!!! :о 6+++++ от мен
  • Гиги,пак мерси!ще ме разглези6;Р
Propuestas
: ??:??