Аз не чувствам в тялото си сили.
И сълзи в очите ми напират.
От живота труден не разбирам,
но зачитам чуждия морал,
макар и потопен в кал.
знам,че нямам аз спасение,
но желая мъничко уединение.
От което знам поне,че после,
аз ще имам сили,
поне за някакво спасение.
Не обичам аз да плача,
но пък често ми се случва.
От уединението сам като завладяна,
роня сълзи до зарана.
Но дали това ще е спасение,
щом не ми помага вече даже моето уединеие...
© Жеже All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
