limmon4e (Жеже)
109 463
Jan 22, 2006, 10:20 PM

УЕДИНЕНИЕ 

  Poetry
621 0 4

Аз не чувствам в тялото си сили.
И сълзи в очите ми напират.
От живота труден не разбирам,
но зачитам чуждия морал,
макар и потопен в кал.
знам,че нямам аз спасение,
но желая мъничко уединение.
От което знам поне,че после,
аз ще имам сили,
поне за някакво спасение.

   Не обичам аз да плача,
но пък често ми се случва.
От уединението сам като завладяна,
роня сълзи до зарана.
Но дали това ще е спасение,
щом не ми помага вече даже моето уединеие...

© Жеже All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ох, това уединение...
    Я, се усмихни
    п.п. оправих си стихчето за обичта...
  • Гери,желание винаги има
  • стига да искаш ще намериш спасение Прекрасен стих!!! :о 6+++++ от мен
  • Гиги,пак мерси!ще ме разглези6;Р
Random works
: ??:??