Уф, лелеее...(18+)
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
(Мноу са извиняам за кРивОПисЪ, надявам са
шми простити, па аз шса старая поичко вечи)
Уф, леле, ко ми са случи нущйеска,
напрау то не е за думка,
аха, да, аха - ина какичка селска
и са указа, чи нямами гумка...
Марчи са вика и хич ни съ дава,
на стихови даж' ни поддади,
Марчи ма, ко ми са правиш на крава,
нали приди малку ми дади!
"Марчи ма, либа та!" тръгвам с лъжити,
тя простичка - барем са фани,
ма вика: "Аборта гу праят със щипки,
ут предния имам ощ' рани!"
Ма стига, ма, Марчи, аз джентъл ша бъда,
използвах тук дажи чуздица,
няма слид туй дажи аз да та пъда,
па утри ши хапниме пица!
Ей го де бил, той, ключа за мазъта,
кат чу пица и ми са фърли
и тъй ма упрай, че ми фтреси главъта,
там, малката, и аз са из*****...
Ма и друг път било е душа да излея,
въф някоя кака биз времи,
тя ма глйеда кат трясната, аз си вилнея,
и хапчита й викъм да земи.
Оназ па кат хукна... ма чакай, ма, О! ма!
Туй да ти не и във градско?
Аптйеката з'тваря въф осим и пулвина,
аз гу знам аптикаря - наш Васко.
Па тя кат ми ревна, ума ми разтърси
и, викам си, ша я отпращам.
Па ку бреминна стани и мени потърси,
към бат Жоро ша я припращам!
("Има ли една черта - чухте ли добре една,
Теста е валиден, а Жоро е невинен!")
И тъй си сидя тука, млеща си пица,
па Марчиту сигур с'йе ф къщи.
Аз съм дуволен, нали пипнах цица,
па утри тя нека са мръщи...
шми простити, па аз шса старая поичко вечи)
Уф, леле, ко ми са случи нущйеска,
напрау то не е за думка,
аха, да, аха - ина какичка селска
и са указа, чи нямами гумка...
Марчи са вика и хич ни съ дава,
на стихови даж' ни поддади,
Марчи ма, ко ми са правиш на крава,
нали приди малку ми дади!
"Марчи ма, либа та!" тръгвам с лъжити,
тя простичка - барем са фани,
ма вика: "Аборта гу праят със щипки,
ут предния имам ощ' рани!"
Ма стига, ма, Марчи, аз джентъл ша бъда,
използвах тук дажи чуздица,
няма слид туй дажи аз да та пъда,
па утри ши хапниме пица!
Ей го де бил, той, ключа за мазъта,
кат чу пица и ми са фърли
и тъй ма упрай, че ми фтреси главъта,
там, малката, и аз са из*****...
Ма и друг път било е душа да излея,
въф някоя кака биз времи,
тя ма глйеда кат трясната, аз си вилнея,
и хапчита й викъм да земи.
Оназ па кат хукна... ма чакай, ма, О! ма!
Туй да ти не и във градско?
Аптйеката з'тваря въф осим и пулвина,
аз гу знам аптикаря - наш Васко.
Па тя кат ми ревна, ума ми разтърси
и, викам си, ша я отпращам.
Па ку бреминна стани и мени потърси,
към бат Жоро ша я припращам!
("Има ли една черта - чухте ли добре една,
Теста е валиден, а Жоро е невинен!")
И тъй си сидя тука, млеща си пица,
па Марчиту сигур с'йе ф къщи.
Аз съм дуволен, нали пипнах цица,
па утри тя нека са мръщи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Христов Всички права запазени
