anna90 (Анна Сергеева)
1 1
3.02.2015 г., 7:51 ч.

Угаснала 

  Поезия » Любовна
473 0 3

И не че съм си тръгнала защото
някога съм спряла,
защото не обичам
вече.
Не съм вървяла без посока,
макар така да му се струва 
отстрани
или отдалече.
Обичах,
много слабо, мъжделиво.
Исках, повече от него. 
Не бих си позволила пак,
да позволя на някоя такава,
бездомно скитаща любов,
в деня ли, във нощта ли...
изобщо някъде около мен,
във мен да дойде,
да ме промени
отвътре.
И какво ако никога не се обърна,
назад към него и фалшивата луна?
Не значи задължително, 
че искала съм да си тръгна.
Но значи, че е взел от мене нещо,
и вече не е имало какво,
да си разменяме във дните
и да пазим в нощните сърца.



Анна Сергеева

© Анна Сергеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Поздрав, Анна!Поздравявам те за искрената творба!
    Тепърва те очаква истинска любов - тя не се забравя
    и следата, която остава е за винаги.
    Пожелавам ти я от сърце! Ведър ден!
  • Добре дошла, Анна!
Предложения
: ??:??