Угаснала
И не че съм си тръгнала защото
някога съм спряла,
защото не обичам
вече.
Не съм вървяла без посока,
макар така да му се струва
отстрани
или отдалече.
Обичах,
много слабо, мъжделиво.
Исках, повече от него.
Не бих си позволила пак,
да позволя на някоя такава,
бездомно скитаща любов,
в деня ли, във нощта ли...
изобщо някъде около мен,
във мен да дойде,
да ме промени
отвътре.
И какво ако никога не се обърна,
назад към него и фалшивата луна?
Не значи задължително,
че искала съм да си тръгна.
Но значи, че е взел от мене нещо,
и вече не е имало какво,
да си разменяме във дните
и да пазим в нощните сърца.
Анна Сергеева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Сергеева Всички права запазени
