Угаснала

Feb 3, 2015, 7:51 AM

Poetry » Love

468 0 3

И не че съм си тръгнала защото
някога съм спряла,
защото не обичам
вече.
Не съм вървяла без посока,
макар така да му се струва
отстрани
или отдалече.
Обичах,
много слабо, мъжделиво.
Исках, повече от него.
Не бих си позволила пак,
да позволя на някоя такава,
бездомно скитаща любов,
в деня ли, във нощта ли...
изобщо някъде около мен,
във мен да дойде,
да ме промени
отвътре.
И какво ако никога не се обърна,
назад към него и фалшивата луна?
Не значи задължително,
че искала съм да си тръгна.
Но значи, че е взел от мене нещо,
и вече не е имало какво,
да си разменяме във дните
и да пазим в нощните сърца.

Анна Сергеева

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anna90 (Анна Сергеева)

2015-02-05T02:15:09+02:00

Благодаря ви!
stoyna (Стойна Димова)

2015-02-03T14:00:57+02:00

Поздрав, Анна!Поздравявам те за искрената творба!
Тепърва те очаква истинска любов - тя не се забравя
и следата, която остава е за винаги.
Пожелавам ти я от сърце! Ведър ден!
toxin (Таня Донова)

2015-02-03T07:51:39+02:00

Добре дошла, Анна!