Угаснала свещ

25.12.2007 г., 23:40 ч.

Поезия » Любовна

660 0 3

Угаснала свещ

В тъмнота вървя без да знам с врага

или с приятеля на добротата?

С мечти несбъднати себе си виня

и с огнено сърце пак вярвам в любовта.

С угаснала свещ тръгвам към вятъра.

И там, на баналната гара, ме чака обичта.

И ме изненадва с поредната измислица.

С нежен аромат се е парфюмюрала пролетта.

Угасна моето сърце и завинаги си забраних светлина.

Нека да попадам и да бъда лъгана,

но не и виновна, че нищо не съм направила.

Разгърната книга е моята съдба.

Знам всички препяствия, но пак затварям очи за обидите ми познати.

Подмазва ми се слънцето, за да го пусна в моето сърце,

разбито на мънички парченца от сълзи.

Но аз държа под ключ тази врата забранена,

дори и от лунен блясък!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.