Угаснала свещ
Угаснала свещ
В тъмнота вървя без да знам с врага
или с приятеля на добротата?
С мечти несбъднати себе си виня
и с огнено сърце пак вярвам в любовта.
С угаснала свещ тръгвам към вятъра.
И там, на баналната гара, ме чака обичта.
И ме изненадва с поредната измислица.
С нежен аромат се е парфюмюрала пролетта.
Угасна моето сърце и завинаги си забраних светлина.
Нека да попадам и да бъда лъгана,
но не и виновна, че нищо не съм направила.
Разгърната книга е моята съдба.
Знам всички препяствия, но пак затварям очи за обидите ми познати.
Подмазва ми се слънцето, за да го пусна в моето сърце,
разбито на мънички парченца от сълзи.
Но аз държа под ключ тази врата забранена,
дори и от лунен блясък!
© Ивелина Пенева All rights reserved.
