25.02.2017 г., 7:57 ч.  

Ухае пак на дюли и на мама... 

  Поезия
5.0 / 22
2522 7 20
Събудих се от аромат на дюли.
Сънувах мама седнала до мен,
но образът ù от съня забулен,
стопи се във настъпващия ден.
Възкръсва в мене оня скръбен юли
и зная – винаги ще е така!...
Сълза отронвам в аромат на дюли
и мълком я избърсвам със ръка...
А наредени в гостната ни стая
на стария, олющен вече скрин,
опиват ме със сладостна омая
красавиците с дъх неповторим... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Предложения
  • Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
  • Неизживяната любов, пропусната от теб и мен. По нея аз тъгувам онемял. Посоките ожънати от птици опу...
  • Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Още произведения »