Роби (Роберт)
511 3523
25.02.2017 г., 7:57 ч.  

Ухае пак на дюли и на мама... 

  Поезия
1685 7 20

Събудих се от аромат на дюли.
Сънувах мама седнала до мен,
но образът ù от съня забулен,
стопи се във настъпващия ден.

Възкръсва в мене оня скръбен юли
и зная – винаги ще е така!...
Сълза отронвам  в аромат на дюли
и мълком я избърсвам със ръка...

А наредени в гостната ни стая
на стария, олющен вече скрин,
опиват ме със сладостна омая
красавиците с дъх неповторим...

Почивен ден за мъка още няма.
Но как да върна времето назад?
Ухае пак на дюли и на мама.
В душата есенно нахлува хлад...

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че се отби при мен, Бонка!...Приятна вечер!...
  • Поклон пред майката,нейната загуба е непрежалима...Усетих!
  • Люси, Роси, радвам се, че ви е харесал този стих!...
    Хубав ден ви желая!...
  • Почивен ден за мъка още няма - как хубаво си го казал .......
  • много хубав стих!
  • Благодаря, Светла!...
  • Споделям напълно! Болка е.....
  • Благодаря, че прочете, Латинка!...
    Хубава вечер и на теб!...
  • !
    Хубава вечер!
  • Благодаря, Кети!...
  • Силен и мъдър стих, подсеща за пропуснатите мигове с най-скъпия човек на земята!
  • Благодаря на всички отбили се тук!
  • Много... !!!
  • Ако отдадем само на мъката и загърбим хубавите мигове,значи ние по-бързо си отиваме от този свят!Стихото е много съдържателно-да ценим родителите си,но нека виждаме и розовите моменти!Приятен и слънчев ден от мен!
  • Сещам се за нещо, което ми каза дъщеря ми преди време. Баща ми се обажда всяка вечер, просто да ни чуе как сме. При поредното обаждане, когато ме попита - "Как са децата ми? Има ли нещо ново при вас?" , не се сдържах и му казах - Че, какво ново може да се случи за един ден, чухме се вчера... Той се засмя и каза - Всичко може да се случи за един ден...Както и да е, думата ми беше за това, което ми каза дъщеря ми после - Знаеш ли, мамо, сега може да ти се струва досадно, че иска да се чувате всеки ден, но си помисли, че може да дойде ден, когато ще копнееш да чуеш гласа на дядо, но няма да можеш...Това се сетих, докато четях стихото ти - трябва да ценим повече миговете, които имаме с нашите родители, защото не може да се връща времето назад...Благодаря ти за това стихо!
  • Ухаеш носталгично!🐎
  • Така е, но е важна следата, която оставяме.
  • Поздрави и от мен за силния стих и аромата на дюли!
  • Силен, истински стих! Съгласна съм с теб - "Почивен ден за мъка още няма", и с Васи - винаги ще е така. Поздрави!
  • Винаги ще е така! Поздрави!
Предложения
: ??:??