Ухае пак на дюли и на мама...
Събудих се от аромат на дюли.
Сънувах мама седнала до мен,
но образът ù от съня забулен,
стопи се във настъпващия ден.
Възкръсва в мене оня скръбен юли
и зная – винаги ще е така!...
Сълза отронвам в аромат на дюли
и мълком я избърсвам със ръка...
А наредени в гостната ни стая
на стария, олющен вече скрин,
опиват ме със сладостна омая
красавиците с дъх неповторим...
Почивен ден за мъка още няма.
Но как да върна времето назад?
Ухае пак на дюли и на мама.
В душата есенно нахлува хлад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
