Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
Feb 25, 2017, 7:57 AM  

Ухае пак на дюли и на мама...

  Poetry
2.6K 7 20

Събудих се от аромат на дюли.
Сънувах мама седнала до мен,
но образът ù от съня забулен,
стопи се във настъпващия ден.

Възкръсва в мене оня скръбен юли
и зная – винаги ще е така!...
Сълза отронвам  в аромат на дюли
и мълком я избърсвам със ръка...

А наредени в гостната ни стая
на стария, олющен вече скрин,
опиват ме със сладостна омая
красавиците с дъх неповторим...

Почивен ден за мъка още няма.
Но как да върна времето назад?
Ухае пак на дюли и на мама.
В душата есенно нахлува хлад...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0