Ухаеща на грях, Луна и рози
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Разпадам се, когато теб те няма.
Намирам се при всяка наша среща,
разбирайки, че всичко друго е измама,
а ти ме чакаш дива и гореща...
И ето ни в поредно сливане,
и стоновете ти са моят елексир.
Нощта е дълга, но за нас е само мигване,
една илюзия в окото на сатир...
Докосвам те и химията се взривява
на всички свои елементи от първичност,
и вакуумът от страст ме потопява
в недрата ти от пивка женска нежност...
Обличам всяка твоя прелестна извивка
със дрехите на мъжките си длани,
а после в тялото ти докато прониквам
по-силен чувствам се от всичките титани.
Посрещаш ме, желаейки докрай да те изпълня,
пулсираща със ритъма на еднорози,
една улавяща вибрациите ми струна,
ухаеща на грях, Луна и рози...
Телата ни танцуват танца вечен
в хармония... задъхани... копнежни....
И всичко извън нас е миг далечен,
а ние сме... кристално грешни...
Изригване във теб... Вулкан се ражда...
Разцъфва цветето на женствената ти наслада,
но в себе си усещам само жажда -
Жадувам аз да те превърна в жива клада.
Да се разгаряш чак до нереалност
във огън, който не боли, а те превръща
в едно небе от чувства и отдаденост,
което ме целува и прегръща.
Вълните ти от лееща се сласт
ме къпят с ароматността си до забрава...
Във теб... от теб съм вече част...
Частица вечност още малка ми остава.
И ето го взаимният ни връх -
Ечи във нас гръмотевично, могъщо, зов...
Преплетени тела в едно и дъх във дъх,
превърнали се... само във любов...
*****
Оттича се засраменото време
във вените ми, като мляко от сребро,
но даже то не може да отнеме
от безвремието... безсилно е и то...
Отдръпвам се полека, с нежелание -
Ще търся себе си, до новата ни среща...
И пак ще се открия в теб, в това сияние,
което ти излъчваш... дива и гореща...
06.03.2016.
Георги
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
