Ухание на канела и мед
Тук съм, миличка –
моя жена! Докосни
с длан гръдта ми –
почуствай ритъма
на сърцето мое!
То бие за теб и
всеки удар е плам –
всеки дъх сега е
сбъднат копнеж!...
Няма въздишки, а
само един чист блян!...
Впий пръсти в
косите ми! Почуствай ме!
Вдишай ме! Аз съм
с теб! Познавам
това ухание на
канела и мед –
всяка нощ те сънувах
с тея кестеняви
коси!- с тея наситени
от сълзи очи...
Тук съм – не плачи!
Сърцето ми не
издържа да те гледам
така! Не се плаши,
но ме прегърни –
силно, горещо
и пак нежно, както
само ти можеш!
Една прегръдка и ние
сме завършени –
слети и истинни!
Като склуптура.
забравена в някой
тъмен кът- Склупторът
Свят ни доизвая!
Да живеем, като едно цяло!
Една душа в две
уморени тела!
Тук съм – дишай,
мое момиче!...
Благословен е деня свише,
в който ни събра
светлата съдба!
© Нако Наков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Вили!... Винаги си добре дошла...
-
Страх ме е да кажа нещо, за да не развалям идилията. Изпращам за теб сърчице 💗, а за дамата букетче 🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹
-
Благодаря ти, мила... наистина ли ти хареса... радваш ме неистово
-
Не знам, кой е човека... , но те кара да пишеш прекрасни стихове...
Браво, миличък, продължавай да се развиваш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Имаме си тема...