Ухание на канела и мед
Тук съм, миличка –
моя жена! Докосни
с длан гръдта ми –
почуствай ритъма
на сърцето мое!
То бие за теб и
всеки удар е плам –
всеки дъх сега е
сбъднат копнеж!...
Няма въздишки, а
само един чист блян!...
Впий пръсти в
косите ми! Почуствай ме!
Вдишай ме! Аз съм
с теб! Познавам
това ухание на
канела и мед –
всяка нощ те сънувах
с тея кестеняви
коси!- с тея наситени
от сълзи очи...
Тук съм – не плачи!
Сърцето ми не
издържа да те гледам
така! Не се плаши,
но ме прегърни –
силно, горещо
и пак нежно, както
само ти можеш!
Една прегръдка и ние
сме завършени –
слети и истинни!
Като склуптура.
забравена в някой
тъмен кът- Склупторът
Свят ни доизвая!
Да живеем, като едно цяло!
Една душа в две
уморени тела!
Тук съм – дишай,
мое момиче!...
Благословен е деня свише,
в който ни събра
светлата съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нако Наков Всички права запазени
