nakonakov (Нако Наков)
36 169
13.07.2018 г., 14:07 ч.  

Ухание на канела и мед 

  Поезия » Любовна
760 0 5

Тук съм, миличка –

моя жена! Докосни

с длан гръдта ми –

почуствай ритъма

на сърцето мое!

То бие за теб и

всеки удар е плам –

всеки дъх сега е

сбъднат копнеж!...

Няма въздишки, а

само един чист блян!...

Впий пръсти в

косите ми! Почуствай ме!

Вдишай ме! Аз съм

с теб! Познавам

това ухание на

канела и мед –

всяка нощ те сънувах

с тея кестеняви

коси!- с тея наситени

от сълзи очи...

Тук съм – не плачи!

Сърцето ми не

издържа да те гледам

така! Не се плаши,

но ме прегърни –

силно, горещо

и пак нежно, както

само ти можеш!

Една прегръдка и ние

сме завършени –

слети и истинни!

Като склуптура.

забравена в някой

тъмен кът- Склупторът

Свят ни доизвая!

Да живеем, като едно цяло!

Една душа в две

уморени тела!

Тук съм – дишай,

мое момиче!...

Благословен е деня свише,

в който ни събра

светлата съдба!

© Нако Наков Всички права запазени

Един от първите

ми стихове, който

искам да посветя

на един много

специален човек!...

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Готово!
    Имаме си тема...
  • Благодаря, Вили!... Винаги си добре дошла...
  • Страх ме е да кажа нещо, за да не развалям идилията. Изпращам за теб сърчице 💗, а за дамата букетче 🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹
  • Благодаря ти, мила... наистина ли ти хареса... радваш ме неистово
  • Не знам, кой е човека... , но те кара да пишеш прекрасни стихове...
    Браво, миличък, продължавай да се развиваш!
Предложения
: ??:??