Уханието меко на април
Копнеех си следобед да те гушна
и двама да се чувстваме добре.
Живея за Любов – великодушна,
в която да се къпят светове.
Когато те жадувах, се намирах
и спираше в сърцето да гори
копнежа ми, по който се раздирах.
Отново ни събирах. Аз и ти.
Умирах в самотата, но се раждах.
Опитвах се напред да продължа.
Пресъхнал от любовната си жажда,
навярно съм отрекъл радостта.
Навярно съм избягал надалеко
и много надалеко съм се скрил.
Животът е обичане нелеко
с уханието меко на април.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
