thedac (Димитър Драганов)
864 1125
8.05.2021 г., 0:28 ч.  

Уханието меко на април 

  Поезия
402 0 2

Копнеех си следобед да те гушна
и двама да се чувстваме добре.
Живея за Любов – великодушна,
в която да се къпят светове.

Когато те жадувах, се намирах
и спираше в сърцето да гори
копнежа ми, по който се раздирах.
Отново ни събирах. Аз и ти.

Умирах в самотата, но се раждах.
Опитвах се напред да продължа.
Пресъхнал от любовната си жажда,
навярно съм отрекъл радостта.

Навярно съм избягал надалеко
и много надалеко съм се скрил.
Животът е обичане нелеко
с уханието меко на април.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??