В един побъркан Свят,
погълнат от хаос,
разлиствайки цвят,
донасяш ни пакост:
любовта долита с твоите листа
и, брутално гърчейки се моята душа -
сякаш под нокът забил се е чеп -
отказва да приеме, че ухая на теб.
© Константин Соколов Всички права запазени