9.05.2012 г., 15:17

Уж виц, но не съвсем

723 0 1

(из цикъла "Вицове в рими")

Отново, както всеки божи ден
в последните петнадесет години,
Иван прибра се в къщи уморен
след работа. Пак беше с „Господине,

простете ми, че пак Ви притеснявам,
и моля за заплатата, но вече
как без пари съм, пети месец става…”
пресрещнал своя шеф, а той му рече:

„Разбирам те, Иване, но и аз
останах без пари. От общината
дължат ми триста бона! Всеки час
се моля да ги пуснат… Та заплата

ще видиш след това! Ако желаеш,
свободен си… веднага напусни…
за твойто място много чакат, знаеш…”
Сконфузено се беше извинил

и тръгнал си. И ето, че сега
седеше в къщи, мислейки унило
какво ще прави, Господи, с дълга
натрупан неизбежно. Подранили

във този миг от детската градина
прибраха се жена му и детето –
момиченце по-нежно от картина.
При него то се гушна и с ръцете

очите му затвори. „Тате, само
очички затвори… – извика – Моля!”
„Защо бе, мило?” „Ми защото мама
разправяше, че нашите неволи,

че трудностите, дето все говориш,
че мъчат ни… че всичко туй ще спре,
ще свърши, щом очите си затвориш…
Тогава ще живеем по-добре!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...