9 мая 2012 г., 15:17

Уж виц, но не съвсем

727 0 1

(из цикъла "Вицове в рими")

Отново, както всеки божи ден
в последните петнадесет години,
Иван прибра се в къщи уморен
след работа. Пак беше с „Господине,

простете ми, че пак Ви притеснявам,
и моля за заплатата, но вече
как без пари съм, пети месец става…”
пресрещнал своя шеф, а той му рече:

„Разбирам те, Иване, но и аз
останах без пари. От общината
дължат ми триста бона! Всеки час
се моля да ги пуснат… Та заплата

ще видиш след това! Ако желаеш,
свободен си… веднага напусни…
за твойто място много чакат, знаеш…”
Сконфузено се беше извинил

и тръгнал си. И ето, че сега
седеше в къщи, мислейки унило
какво ще прави, Господи, с дълга
натрупан неизбежно. Подранили

във този миг от детската градина
прибраха се жена му и детето –
момиченце по-нежно от картина.
При него то се гушна и с ръцете

очите му затвори. „Тате, само
очички затвори… – извика – Моля!”
„Защо бе, мило?” „Ми защото мама
разправяше, че нашите неволи,

че трудностите, дето все говориш,
че мъчат ни… че всичко туй ще спре,
ще свърши, щом очите си затвориш…
Тогава ще живеем по-добре!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...