Ще порасне ли и коренът

на този уродлив бръшлян,

обвил във мисли стройната,

разплакана душа,

погалил гордостта

на самолюбие проклето…

Отнесено

е семето му лудо,

но в делниците

и пръстта по корените натежава,

а душата е пристрастна

към познатото

болнаво заклинание,

оставящо след себе си

поредица от крайности,

но никога решение

на състезание…

Обзе и

порите

и дъх до тях от чистота не стига,

а искаше им се

да са измити

и под карантина.

Ужасни

мисли, хаотично се превземат

и самоизяждат

пак и пак…

до пъклено

нездравословно изтощение

над крехката душа

увива се и

нова мисъл

отмъщение…

Коренът се вкаменява бавно.

9.11.08

Сливен