11.03.2010 г., 13:22

Ужас от хаос

938 0 1

Ще порасне ли и коренът

на този уродлив бръшлян,

обвил във мисли стройната,

разплакана душа,

погалил гордостта

на самолюбие проклето…

 

Отнесено

е семето му лудо,

но в делниците

и пръстта по корените натежава,

а душата е пристрастна

към познатото

болнаво заклинание,

оставящо след себе си

поредица от крайности,

но никога решение

на състезание…

 

Обзе и

порите

и дъх до тях от чистота не стига,

а искаше им се

да са измити

и под карантина.

 

Ужасни

мисли, хаотично се превземат

и самоизяждат

пак и пак…

до пъклено

нездравословно изтощение

над крехката душа

увива се и

нова мисъл

отмъщение…

 

Коренът се вкаменява бавно.

9.11.08

Сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...