Ужасно заобичах Понеделници
Искам да те видя още днес
съвсем нарочно да се бутна в тебе
да те олея с неизстинало кафе
или да съборя купищата документи
които носиш във ръце.
После, за някаква минута
да се извинявам искрено смутена
и зачервена
от голямо напрежение.
Искам да те видя до бюрото ми
и в екрана на компютъра
да гледам теб
не някаква статистика
за футбола.
Искам, когато се завръщам
от поредната пресконференция
и менторът ми каже "Сядай,
за утрешния брой
трябва дописка за Раева"
да я пиша в твоя офис
и междувременно
да слушам как говориш
за снимката от първа страница,
за времето,
за pagemaker-а
или дамата, която коригира
грешките
на репортерите
в името на вестника.
Да ме погледнеш и да се засмееш
(с красивата си, слънчева усмивка)
докато признаваш
че трябва да се стягаш по английски.
А аз да се загубя във очите ти
(както напоследък все се губя)
и в отговор
единствено
да се засмея шумно.
Искам, когато дойда
и някой е заел местото ми
да прозвучи
кавалерското ти включване
"Госпожица колежката
седи на този стол"
и както винаги
сам осигуряваш стола ми
а парфюма ти
полепва
по дървото
и тъканта на дрехите ми
и до вкъщи ме преследва.
........
Ще те видя
но е нощ
и е Неделя още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана-Кристин Всички права запазени
