5.04.2017 г., 23:16

Укор

424 0 5

Земята наша, носи болката човешка...

Земята!Която сътвори и нас.

Тя сътвори ни... Но знам че съжалява.

Затуй че с живот ни надари.

Убийците си пусна в двора...

Където раят и да омърсим.

С лъжи, измама и поквара

нанесохме безброй злини!

Страмувам се е ме боли!

Земята наша, носи болката човешка...

До кога ли? Аз не знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че ти е допаднал стиха ми Силве!!!До нови мила!
  • До кога ли? Докато не ни погълне в недрата си.Ангел, много добро стихотворение.
  • Благодаря ви момичета!!!До нови Васе,Веси!!!
  • Поздравления за темата, за позицията и за изпълнението!
  • Доксто се надигне и ни помете! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...