5 abr 2017, 23:16

Укор

  Poesía » Otra
428 0 5

Земята наша, носи болката човешка...

Земята!Която сътвори и нас.

Тя сътвори ни... Но знам че съжалява.

Затуй че с живот ни надари.

Убийците си пусна в двора...

Където раят и да омърсим.

С лъжи, измама и поквара

нанесохме безброй злини!

Страмувам се е ме боли!

Земята наша, носи болката човешка...

До кога ли? Аз не знам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се че ти е допаднал стиха ми Силве!!!До нови мила!
  • До кога ли? Докато не ни погълне в недрата си.Ангел, много добро стихотворение.
  • Благодаря ви момичета!!!До нови Васе,Веси!!!
  • Поздравления за темата, за позицията и за изпълнението!
  • Доксто се надигне и ни помете! Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...