1.09.2010 г., 12:08 ч.

Улица 

  Поезия
567 0 1

Улица

 

Раирани хора

вървят след трамвая,

отгоре: уличните лампи

правят кръгчета с уста;

изплюват светлината

на града;

избърсват се в стените

на напуканите сгради,

примигват уморени

и продължават да следят

с поглед…

карираните хора и трамваи.

 

Облещили очи, им осветяват пътя

и искат да открият друго,

а виждат само яркобелите райета,

които се пресичат с тъмночерните карета,

за да се качат в трамвая.

 

2008 г.

© Невена Григорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко е хубаво, че някакви стихове пораждат у вас такива паметни теми, като безумните въпроси в училище - какво е искал да каже поетът? каквото е искал - казал го е. Странно, но не мога да открия къде точно хората са възприети като "различни", за мен сградите са по-одухотворени от тези раирани и карирани, с една дума - рамкирани хора. Но това какво казвам аз няма никакво значение, текстът е жив организъм, той общува с всеки един от нас и му казва различни неща. Затова ви благодаря, че сте отделили време да го чуете...за мен е чест.
Предложения
: ??:??