Sep 1, 2010, 12:08 PM

Улица

  Poetry
844 0 1

Улица

 

Раирани хора

вървят след трамвая,

отгоре: уличните лампи

правят кръгчета с уста;

изплюват светлината

на града;

избърсват се в стените

на напуканите сгради,

примигват уморени

и продължават да следят

с поглед…

карираните хора и трамваи.

 

Облещили очи, им осветяват пътя

и искат да открият друго,

а виждат само яркобелите райета,

които се пресичат с тъмночерните карета,

за да се качат в трамвая.

 

2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невена Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко е хубаво, че някакви стихове пораждат у вас такива паметни теми, като безумните въпроси в училище - какво е искал да каже поетът? каквото е искал - казал го е. Странно, но не мога да открия къде точно хората са възприети като "различни", за мен сградите са по-одухотворени от тези раирани и карирани, с една дума - рамкирани хора. Но това какво казвам аз няма никакво значение, текстът е жив организъм, той общува с всеки един от нас и му казва различни неща. Затова ви благодаря, че сте отделили време да го чуете...за мен е чест.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...