1 sept 2010, 12:08

Улица

  Poesía
842 0 1

Улица

 

Раирани хора

вървят след трамвая,

отгоре: уличните лампи

правят кръгчета с уста;

изплюват светлината

на града;

избърсват се в стените

на напуканите сгради,

примигват уморени

и продължават да следят

с поглед…

карираните хора и трамваи.

 

Облещили очи, им осветяват пътя

и искат да открият друго,

а виждат само яркобелите райета,

които се пресичат с тъмночерните карета,

за да се качат в трамвая.

 

2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Невена Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко е хубаво, че някакви стихове пораждат у вас такива паметни теми, като безумните въпроси в училище - какво е искал да каже поетът? каквото е искал - казал го е. Странно, но не мога да открия къде точно хората са възприети като "различни", за мен сградите са по-одухотворени от тези раирани и карирани, с една дума - рамкирани хора. Но това какво казвам аз няма никакво значение, текстът е жив организъм, той общува с всеки един от нас и му казва различни неща. Затова ви благодаря, че сте отделили време да го чуете...за мен е чест.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...