4.06.2010 г., 13:45 ч.

Улицата 

  Поезия
532 0 7
Замерваше ме със паветата ирония.
(Внимавай - в днешно време слабо асфалтират!)
От шахтите ти се просмукваха зловония,
а мислеше, че всички те разбират.
Чупеха се клони и листа се късаха,
когато сипеха се обвинения.
И към всеки човек ти насочваше спусъка.
Аз бях мишената за упражнения.

Улицата я преименуваха.
Запълниха кратери - дупки от стреса.
Но в кошмарите понякога сънувам я...
Нищо, че смених адреса.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??