Jun 4, 2010, 1:45 PM

Улицата 

  Poetry
492 0 7
Замерваше ме със паветата ирония.
(Внимавай - в днешно време слабо асфалтират!)
От шахтите ти се просмукваха зловония,
а мислеше, че всички те разбират.
Чупеха се клони и листа се късаха,
когато сипеха се обвинения.
И към всеки човек ти насочваше спусъка.
Аз бях мишената за упражнения.

Улицата я преименуваха.
Запълниха кратери - дупки от стреса.
Но в кошмарите понякога сънувам я...
Нищо, че смених адреса.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??