Улицата е студена
По улицата вятърът пее
а студът се изписва на моето лице
слънцето вече не грее
но горещо е в моето сърце
Вижда се пламък в моите очи
Сърцето ми яростно бие
Защото в мен греят лъчи
Защото сме двамата ние
Хората минават вкочанени
А аз вървя с усмивка на лице
Въпреки че краката са ми уморени
Аз продължавам защото си в моето сърце
Обичам те и след всяка крачка
Аз се приближавам към теб
Аз се усмихвам по-широко
Аз се радвам на света
Ти си моят пламък
Ти си моята радост
Ти си моят скъпоценен камък
Ти си моята гордост
Всичко е толковa красивo
Дори когато всичко е студено
Дори когато навън е сиво
Дори когато всичко е вледенено
Излязох от метрото и вече
Слънцето грееше далече
И огряваше нашия път
За да стигнем до нашия кът
Деян Л. Иванов
За Йоана Р. Николова
8.10.2010г.
14:55ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
