23.07.2017 г., 0:41

Уличница

620 1 1

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Като мравка скиташ ми по кожата

не съм забравил вечерта в ложата.

не съм забравил как ме прелъсти.

не съм забравил какво ми причини..

наричах те Богиня

наричах те любима

а ти портмонето ми сви без свян

как не те е срам?

сега звъниш ми на вратата

сълзи капят на обувките ти

евтини...

Миришеш ми на блудница

... но пак ще те приема..

 

пак ще те приема

уличницо...

 

ще ме предадеш отново знам

но пак ще те приема

 

защото съм човек

и мога да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...