Уличните псета
Уличните псета преживяха
страшният, среднощен, луд порой.
Сякаш, че с очите си видяха
вторият ковчег на дядо Ной.
Скриха смелостта си под балкони,
заменен бе лаят им от гръм.
Силен вятър, глутници разгони,
и студа разхождаше се вън.
Падаха дървета като круши,
влачеше ги силната вода.
Смелите в страхливите се сгушваха
заедно да победят страха.
От небето, огнени езици
падаха направо във калта,
бляскаха изплашени зеници
за да търсят нова сушина.
Уличните псета оцеляха,
но ще помнят този ден въобще.
Те реално, всичко преживяха.
Победиха черното небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
