Улично, но сладко!!!
Куче улично видях,
и то ми се усмихна тъжно,
ходи то по мен, но е тъжно,
чаках аз да стигнем ни до нас.
За да мога да го прибера,
и да го нахраня сладко,
стигнахме до нас и го нахраних,
то си хапна, но не тръгна.
То поиска да остане,
попитах да го задържа,
Позволиха ми да си го оставя,
и много е игриво.
С носленце като копче,
бяло кученце с точки,
сладко и добричко,
и така забравих самотата и тъгата.
Може улично да е,
но то си стана и любимец,
кръстихме го Оскар,
аз обичам моето кученце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хриси Миланова Всички права запазени
