11.12.2006 г., 23:20

Уловена

Поезия

831 0 14

Из "Стихове с неочакван край"

Сън...
Прозрачен силует...
Снове около мене грациозно...
Прави нещо... с нежни сръчни пръсти,
шумоли...
едва е доловимо,
но се чува...
движения чевръсти...
какво ли прави? (чудя се) И кой е?...
И нещо странно с пръстите наплита...
Опитах да се приближа спокойно,
но не можах...
Само дъхът ми
плъзна се напред, попита...
Тогава бледа лунна светлинка
помогна на очите ослепели,
това...
бях аз...
В ръцете си бях сбрала
всички свои мисли прелетели,
изпредени във тънка фина нишка,
а после в паяжина нежна
около мен самата се преплели...
Така висях...
в съня си...
Уловена,
от собствените си копнежи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ЧАР (Чавдар Кунчев)

малее,колко мноого ми хареса тази идея,супер си

2006-12-17T01:56:20+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Нежно и кара да се мечтае!

2006-12-16T23:06:27+02:00
bluenight (Синя )

Ефирен стих. Браво!

2006-12-15T15:24:44+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Красиво пееш, защото си уловена в копринено нежна примка. Харесва ми, Диди!

2006-12-12T15:15:22+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много оригинален стих!
Поздравления!

2006-12-12T10:35:58+02:00