11 дек. 2006 г., 23:20

Уловена 

  Поэзия
692 0 14
Из "Стихове с неочакван край"


Сън...
Прозрачен силует...
Снове около мене грациозно...
Прави нещо... с нежни сръчни пръсти,
шумоли...
едва е доловимо,
но се чува...
движения чевръсти...
какво ли прави? (чудя се) И кой е?...
И нещо странно с пръстите наплита...
Опитах да се приближа спокойно,
но не можах...
Само дъхът ми
плъзна се напред, попита...
Тогава бледа лунна светлинка
помогна на очите ослепели,
това...
бях аз... 
В ръцете си бях сбрала 
всички свои мисли прелетели,
изпредени във тънка фина нишка,
а после в паяжина нежна
около мен самата се преплели...
Така висях...
в съня си...
Уловена,
от собствените си копнежи... 

© Дидислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??