didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
Dec 11, 2006, 11:20 PM

Уловена

  Poetry
832 0 14
Из "Стихове с неочакван край"


Сън...
Прозрачен силует...
Снове около мене грациозно...
Прави нещо... с нежни сръчни пръсти,
шумоли...
едва е доловимо,
но се чува...
движения чевръсти...
какво ли прави? (чудя се) И кой е?...
И нещо странно с пръстите наплита...
Опитах да се приближа спокойно,
но не можах...
Само дъхът ми
плъзна се напред, попита...
Тогава бледа лунна светлинка
помогна на очите ослепели,
това...
бях аз... 
В ръцете си бях сбрала 
всички свои мисли прелетели,
изпредени във тънка фина нишка,
а после в паяжина нежна
около мен самата се преплели...
Така висях...
в съня си...
Уловена,
от собствените си копнежи... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0