elenabili (Елена Биларева)
297 2389
26.06.2010 г., 14:31 ч.

Ултразвук 

  Поезия » Любовна
570 0 8

Телефонът бурно иззвъня. Като насила.
И да ме търсиш, няма да ти вдигна.
Звъниш отново. Даже жиците вибрират.
На метри съм, но няма да ме стигнеш.

Слушалката проплаква. Вече зная -
така умееш само ти да плачеш.
Ала това е най-обикновена стая.
Изповедалня - само ако ме прекрачиш.

Звъниш. И въздухът наслагва твойте щрихи,
а те изтичат капилярно като от улуци.
Слушалката скимти от кученце по-тихо.
Но аз човек съм и не чувам ултразвуци.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Галина, Петя, Петя, Водолея, Ангел, Нели, Любов, Ивон, Селвер, Арихо и Весела, благодаря ви за коментарите и оценката! Радвам се, че сте ме разбрали
  • "Телефонът на абоната е извън обхват или е изключен."
  • Пропуснато повикване...Не трае дълго!
  • Мдаа...
    Познато нечуване...
    В някои случаи е по-добре да не вдигаш слушалката!
    Хареса ми, Елена, много!
  • Сложна работа си е любовта..... Поздрав!
  • Ако той не чуе този стих, няма смисъл да вдигаш телефона.Ако той чуе този стих, няма да имате нужда от телефона
  • Браво, Ели!
  • ХАРЕСА МИ, нищо че не мога да свържа капилярите с улуци!
Предложения
: ??:??