26.09.2008 г., 12:41

Умееш ли...

793 0 14

 

 http://www.youtube.com/watch?v=MyZuzYtXTnI

 

Умееш ли да изпълниш световете
на космически галактики
с повея на нещо истинско,
да превърнеш неумолимото време
в сияние от звездни празници
и в унеса на тайнството вълшебно
да почувстваш съвършенството?
Да намериш секретният код
за бронираната врата на битието
и да му вдъхнеш после чиста вяра?
Да усетиш любовта като лавина,
спускаща се по стръмните склонове
на душата, от надежди побеляла?
Да преоткриеш тишината нощна,
когато единственият звук е
пулсът на обичащите се сърца?
Да извървиш пътеката, огряна
от най-топлите слънчеви лъчи
на взаимно проникваща интимност?
Не е никак лесно, но опитай!
Ще те води Духът на Светлината,
чийто извор е някъде дълбоко в теб.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...