26.09.2008 г., 12:41

Умееш ли...

789 0 14

 

 http://www.youtube.com/watch?v=MyZuzYtXTnI

 

Умееш ли да изпълниш световете
на космически галактики
с повея на нещо истинско,
да превърнеш неумолимото време
в сияние от звездни празници
и в унеса на тайнството вълшебно
да почувстваш съвършенството?
Да намериш секретният код
за бронираната врата на битието
и да му вдъхнеш после чиста вяра?
Да усетиш любовта като лавина,
спускаща се по стръмните склонове
на душата, от надежди побеляла?
Да преоткриеш тишината нощна,
когато единственият звук е
пулсът на обичащите се сърца?
Да извървиш пътеката, огряна
от най-топлите слънчеви лъчи
на взаимно проникваща интимност?
Не е никак лесно, но опитай!
Ще те води Духът на Светлината,
чийто извор е някъде дълбоко в теб.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...