21.08.2023 г., 22:04 ч.  

Умирам 

  Поезия » Любовна
179 6 9

Умирам

 

Ако ти си отидеш за миг, ако някой ден ми липсваш,

какво ще правя, сърцето ми така запоено е в твоето?!

Че когато ти ми липсваш, либе, животът в мен си отива.

а ако някой ден аз ти липсвам, пак съм с теб, знай го!

 

Ако ти си отидеш за миг, светът ми ще се сгромоляса,

и малко по-малко ще изчезна, ако някой ден ми липсваш.

И животът ще загуби цвят и смисъл, всичко ще е сиво,

и душата ми от тялото ще излезе и в мрак ще се изгуби.

 

Остани, остани с мен, и всичко отново ти ми разкажи,

разкажи ми какво си преживял, какво таиш в себе си.

Какво те е изпълвало с радост, от какво те е боляло.

Разкажи ми всичко - това за което никога не говориш.

 

А аз ще те слушам, ще те слушам потънала в гласа ти,

и ще започнем отначало, сякаш че ни е за първи път.

Отново ще се опознаем, като деца разбирайки света,

и хванати за ръце, загубени в едно ще открием себе си.

 

Умирам да те слушам пак и пак и пак, как ми говориш,

умирам да те слушам, кажи ми какво е на сърцето ти?

Умирам да те слушам, да отворим заедно всяка врата,

и да преодолем една по една бурите, които ни рушат.

 

И тогава да поставя ръцете си върху лицето ти, либе

и да останат очите ми слети в твоите, в един поглед.

И да запеем на свечеряване, та чак до разсъмване,

и да се целуваме така докато не изхабим устните си.

 

Умирам да те прегърна и да ме прегръщаш силно ти,

и копнея да те засмивам, така като ме размиваш и ти.

И да залязвам в теб, и в целувката ти да изгрявам,

и облегнала главата си върху гръдта ти да изгарям.

 

И да се загубя в аромата ти, в устните ти да се изгубя,

които към мен се приближават и на ухо ми шептят.

Да чуя думите, които нямат нужда да бъдат изречени,

думи достигнали сърцето ми, думи изписани в огъня.

 

Умирам да ти разкажа, всичко което нося в себе си,

и копнея да чувствам всичко това когато те погледна.

И на кого му пука какво мислят или пък какво говорят,

с теб виждам как слънцето и Луната отново светят.

 

И копнея да се губя в аромата ти, там при устните ти

които нежно ме приютяват и на ухо тихо ми шептят.

Обичам те, обичам те, и със всеки миг все повече…

И да запеем на свечеряване, та чак до разсъмване,

и да се целуваме така докато не изхабим устните си.

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти от сърце, Ники!
  • Много е хубаво, Лили!
  • Благодаря ви от сърце, приятели, че наминахте и оставихте светлина на страничката ми!
  • Не ,"Умирай"живей любовта ти е сила!!!Поздравления,Лили!!!
  • Любовта е съдбоносно събитие!
    Любовта е не само лудост изживяна:
    тя е в душата ти нега, жадувана рана.
    Който докосне любовта е откритие.
    Поздравления, за написаното от теб, Лили,вдъхнови ме!
  • Любов, вяра и красива поезия!
    Поздравявам те, Лили!
  • Благодаря ви сърдечно, приятели!
  • Вярност в любовта, превъплътена в поезия.
    Прекрасно е, Калиа!
  • Съкровени лирични чувства! Благодаря за споделеното! Поздравления, Лили!
Предложения
: ??:??