Умирам
Умирам
Ако ти си отидеш за миг, ако някой ден ми липсваш,
какво ще правя, сърцето ми така запоено е в твоето?!
Че когато ти ми липсваш, либе, животът в мен си отива.
а ако някой ден аз ти липсвам, пак съм с теб, знай го!
Ако ти си отидеш за миг, светът ми ще се сгромоляса,
и малко по-малко ще изчезна, ако някой ден ми липсваш.
И животът ще загуби цвят и смисъл, всичко ще е сиво,
и душата ми от тялото ще излезе и в мрак ще се изгуби.
Остани, остани с мен, и всичко отново ти ми разкажи,
разкажи ми какво си преживял, какво таиш в себе си.
Какво те е изпълвало с радост, от какво те е боляло.
Разкажи ми всичко - това за което никога не говориш.
А аз ще те слушам, ще те слушам потънала в гласа ти,
и ще започнем отначало, сякаш че ни е за първи път.
Отново ще се опознаем, като деца разбирайки света,
и хванати за ръце, загубени в едно ще открием себе си.
Умирам да те слушам пак и пак и пак, как ми говориш,
умирам да те слушам, кажи ми какво е на сърцето ти?
Умирам да те слушам, да отворим заедно всяка врата,
и да преодолем една по една бурите, които ни рушат.
И тогава да поставя ръцете си върху лицето ти, либе
и да останат очите ми слети в твоите, в един поглед.
И да запеем на свечеряване, та чак до разсъмване,
и да се целуваме така докато не изхабим устните си.
Умирам да те прегърна и да ме прегръщаш силно ти,
и копнея да те засмивам, така като ме размиваш и ти.
И да залязвам в теб, и в целувката ти да изгрявам,
и облегнала главата си върху гръдта ти да изгарям.
И да се загубя в аромата ти, в устните ти да се изгубя,
които към мен се приближават и на ухо ми шептят.
Да чуя думите, които нямат нужда да бъдат изречени,
думи достигнали сърцето ми, думи изписани в огъня.
Умирам да ти разкажа, всичко което нося в себе си,
и копнея да чувствам всичко това когато те погледна.
И на кого му пука какво мислят или пък какво говорят,
с теб виждам как слънцето и Луната отново светят.
И копнея да се губя в аромата ти, там при устните ти
които нежно ме приютяват и на ухо тихо ми шептят.
Обичам те, обичам те, и със всеки миг все повече…
И да запеем на свечеряване, та чак до разсъмване,
и да се целуваме така докато не изхабим устните си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
