Умирам, боли, ела ти,
умирам, разбери, всичко ме боли,
уж обичаш друга, а беше с мен,
уж целуваш друга, а снощи целуваше мен.
Боли и знам, че всички упреци са заслужени,
боли, но не искам да признавам
пред другите, че беше грешка.
Знаех, че си с друга, но отново бях с теб,
боли ме като знам, че няма да ме възприемеш
така, както възприемаш нея, но не и мен.
Аз за теб какво съм, просто страст,
аз с теб защо съм и аз не зная, аз.
Защо ли се предадох, защо ти се отдадох,
защо позволих да ми причиниш всичко това,
да ме оставиш с ранена душа.
Умирам, чувствам се студена,
умирам, чувствам болка в мен студена,
лед приковава сърцето ми, студът вледенява душата ми,
защо не можеш да ме възприемеш както аз,
защо виждаш в мене само страст,
виж любовта, виж в мен цялата любов и забрави
за другата, мисли за мен от този ден.
© Албена Петрова Всички права запазени