Умират хора, без които
не си представяме света. И като в бебешки корита полагаме ги във пръстта. Във скути да ги полюлее Земята. Да ги прероди - цъфтеж на пролетно поле, брътвеж на пролетни води. Бездънно есенно мълчане. Бездънни летни небеса. Бездънно зимно отчаяние. И ти си в тая люлка - сам. И ти си в тая люлка. Свиквай, да те люлее мисълта, че вече не остава никой помежду тебе и смъртта. (от "СтиховеЙ")
|
© Райчо Русев Всички права запазени