18 abr 2014, 22:50

Умират хора

  Poesía » Otra
965 1 13
Умират хора, без които
не си представяме света.
И като в бебешки корита
полагаме ги във пръстта.

Във скути да ги полюлее
Земята. Да ги прероди -
цъфтеж на пролетно поле,
брътвеж на пролетни води.
 
Бездънно есенно мълчане.
Бездънни летни небеса.
Бездънно зимно отчаяние.
И ти си в тая люлка - сам.

И ти си в тая люлка. Свиквай,
да те люлее мисълта,
че вече не остава никой
помежду тебе и смъртта.   (от "СтиховеЙ")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • разтърси ме, Рай... разплака ме..
  • Да, това ни чака всички, тази люлка и мислите за нея, дълбоко разтърсващо!
  • "И ти си в тая люлка. Свиквай,
    да те люлее мисълта,"

    Уж,свикваме.(И не чак толкова)
    С таз пуста алчна вяра,че ще бъдем
    на този свят не малко дни и нощи...
    А после- кой във цвят и кой във бръмбар.
    Та шоуто все пак да продължи...
  • Натъжи ме, но такъв е живота ! Весели празници !
  • Не красотата, Райсън, близостта с любимите хора ще спаси света. Моят свят. Светът ни. Прегръщам те сред този твои изключителен стих. Сърдечни поздрави!*

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...