6.05.2008 г., 11:30

Умници

1.9K 1 13

МИЛО  ДЕТЕ!

 

Когато Слънчо грее и се смее,

не се бави, недей мисли - играй!

С приятели бъди.

Ала дъждец щом завали,

ти у дома се прибери.

Не се мръщи, не се сърди.

Приказка си прочети

или сам си измисли.

 

УМНИЦИ

 

Тръгнали със колелета

на разходка две момчета.

Спрели до една река

да починат под върба.

- Я виж, братко, таз старица

как навела е главица!

Жадна е. Защо стоим?

Хайде да я напоим!

- Как да сториме това?

Кофа няма ни една?!

- Как ли? Слушай! Ще ти кажа

и дори ще ти покажа.

Аз ще хвана този клон,

а ти - моя панталон.

Ще я наведем горката

и ще стане добрината.

Натежали и върбата

се привила над водата.

"Ех, че умни сме мъже!" -

викнало от все сърце

и размахало ръце

"досетливото" момче.

В миг се случила белята.

"Помощ! Падаме в реката!"

 

Бедата, знам, те натъжи.

Защо се случи, размисли!

Сам приказката продължи

и весел край й напиши.

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ ИМЕННИЦИ!

С обич!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотна детска поетеса!!!
    С обич, Лили!!!
  • Весело!!! И усмихнато! С теб просто се превръщаме в деца!!! Хубав празник, Лиле! Прегръдка от мен!
  • Пораснаха юнаците големи
    и вече с други са проблеми,
    ала все пазят спомен за върбата
    навела жадно клони над реката.
  • Много хубав стих, по детски лудешки.
    Поздрави, Лили.
  • Поздрави от една почитателка на Макс и Мориц!
    Хареса ми стиха по илюстрация на лудориите на тези две хлапета!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...