6 may 2008, 11:30

Умници

1.9K 1 13

МИЛО  ДЕТЕ!

 

Когато Слънчо грее и се смее,

не се бави, недей мисли - играй!

С приятели бъди.

Ала дъждец щом завали,

ти у дома се прибери.

Не се мръщи, не се сърди.

Приказка си прочети

или сам си измисли.

 

УМНИЦИ

 

Тръгнали със колелета

на разходка две момчета.

Спрели до една река

да починат под върба.

- Я виж, братко, таз старица

как навела е главица!

Жадна е. Защо стоим?

Хайде да я напоим!

- Как да сториме това?

Кофа няма ни една?!

- Как ли? Слушай! Ще ти кажа

и дори ще ти покажа.

Аз ще хвана този клон,

а ти - моя панталон.

Ще я наведем горката

и ще стане добрината.

Натежали и върбата

се привила над водата.

"Ех, че умни сме мъже!" -

викнало от все сърце

и размахало ръце

"досетливото" момче.

В миг се случила белята.

"Помощ! Падаме в реката!"

 

Бедата, знам, те натъжи.

Защо се случи, размисли!

Сам приказката продължи

и весел край й напиши.

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ ИМЕННИЦИ!

С обич!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотна детска поетеса!!!
    С обич, Лили!!!
  • Весело!!! И усмихнато! С теб просто се превръщаме в деца!!! Хубав празник, Лиле! Прегръдка от мен!
  • Пораснаха юнаците големи
    и вече с други са проблеми,
    ала все пазят спомен за върбата
    навела жадно клони над реката.
  • Много хубав стих, по детски лудешки.
    Поздрави, Лили.
  • Поздрави от една почитателка на Макс и Мориц!
    Хареса ми стиха по илюстрация на лудориите на тези две хлапета!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...