Умора
Умората неканена пристига
Нахално влиза, сякаш си е вкъщи
Изцежда здраво и окото и не мига
Държи те с кокалестите си пръсти
Опитваш се да я убиеш
Съсичайки я с меч от чиста сила
Оказва се, не можеш да надвиеш
Защото тя навред се е пропила
Но ето, идва ден когато
Умората е сякаш уморена
Изчезва като птиче хвърковато
От силата ти повече не взема
Усещаш как животът те изпълва
Кипи и в жилите препуска
И като семенце покълва,
Желанието, да не те напуска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
