18.07.2023 г., 19:01

Умора

454 5 4

Умората ужасно ми личи,
от глупостта, която се разраства.
Болят ме вече празните очи
и чувствам как във глупости участвам.

Светът е безвъзвратно превъртял
и лошото залива хоризонта.
Какво е ценност или идеал?...
Модерно е да знаем - що е бомба!

Какво е уважение, респект?...
С умение се само претендира...
Училище е вече интернет
и никой не отваря вече книга.

Умът не ръководи същността!
Всичко е поднесено готово.
Култура със скрибуцаща врата...
Вкус на ястие поднесено сурово...

Природата и тя протестно ври.
Трусове, пожари и порои...
Умората ужасно ми личи!...
Делим се на балъци и на свои...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно и актуално...
  • "Култура със скрибуцаща врата...
    Вкус на ястие поднесено сурово..."

    Поздравления! Страхотно предадена действителност!
    Чак ми стана жално... за нас...за децата ни...
  • "Свят, безвъзвратно полудял и глупост, която се разраства" - по-добре и точно едва ли може да се каже.
  • Реално, отлично поднесено, без грим.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...