18 июл. 2023 г., 19:01

Умора

458 5 4

Умората ужасно ми личи,
от глупостта, която се разраства.
Болят ме вече празните очи
и чувствам как във глупости участвам.

Светът е безвъзвратно превъртял
и лошото залива хоризонта.
Какво е ценност или идеал?...
Модерно е да знаем - що е бомба!

Какво е уважение, респект?...
С умение се само претендира...
Училище е вече интернет
и никой не отваря вече книга.

Умът не ръководи същността!
Всичко е поднесено готово.
Култура със скрибуцаща врата...
Вкус на ястие поднесено сурово...

Природата и тя протестно ври.
Трусове, пожари и порои...
Умората ужасно ми личи!...
Делим се на балъци и на свои...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно и актуално...
  • "Култура със скрибуцаща врата...
    Вкус на ястие поднесено сурово..."

    Поздравления! Страхотно предадена действителност!
    Чак ми стана жално... за нас...за децата ни...
  • "Свят, безвъзвратно полудял и глупост, която се разраства" - по-добре и точно едва ли може да се каже.
  • Реално, отлично поднесено, без грим.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...