Уморена съм! Страшно много ми се спи! От безсъници разпадам се в безкрая. Кули слънчеви за теб строих, бъдещето, пак за теб, чертаех. Уморена съм! Не се познавам вече. Непознат си ми и ти дори. Днес приключвам със страданието вечер. Или може би по-малко ме боли. А дали сълзите си по теб изплаках, че така са пусти моите очи? Уморих се в бъдещето да те чакам, а все минало да си оставаш ти! Уморена съм! Страшно много ми се спи! Лека нощ! Довиждане! По скоро, сбогом! Щом така решил си, в миналото остани. Повече без бъдеще не мога!