Уморена от истини
УМОРЕНА ОТ ИСТИНИ
Уморих се да бъда любов за утеха,
уморих се да искам надежда, опека!
Уморих се да чувствам,
да моля, да искам!
Уморих се душата си все да притискам!
Уморих се да крия сълзите в очите,
уморих се да тичам след мечти, вече разбити!
Уморих се да прося всяка целувка,
всеки твой поглед,
всяка минутка!
Уморена е вече всяка надежда,
а виждам ти как я поглеждаш...
Уморена съм вече да лъжа, да се преструвам,
че не съм наистина тъжна!
Уморена съм вече от истини,
уморена съм вече, не виждаш ли?!
Уморена е всяка капка любов,
всяка моя дума, всеки нов зов!
Уморих се да бъда любов за утеха,
уморих се да искам надежда, опека!
Уморих се да чувствам,
да моля, да искам!
Уморих се душата си все да притискам!
Уморих се да крия сълзите в очите,
уморих се да тичам след мечти, вече разбити!
Уморих се да прося всяка целувка,
всеки твой поглед,
всяка минутка!
Уморена е вече всяка надежда,
а виждам ти как я поглеждаш...
Уморена съм вече да лъжа, да се преструвам,
че не съм наистина тъжна!
Уморена съм вече от истини,
уморена съм вече, не виждаш ли?!
Уморена е всяка капка любов,
всяка моя дума, всеки нов зов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Благоева Всички права запазени
