12.03.2009 г., 7:49

Уморих се

2.3K 0 1

Уморих се от толкова обич...

Уморих се да бъда обичана,

уморих се да бъда желаната,

уникалната и автентичната.

 

Уморих се да тичам след вятъра,

да прегръщам напразни мечти,

да пилея последни надежди,

да изплаквам последни сълзи.

 

Уморих се да бъда все силна,

упорита, желана и блага,

да съм истинска, волна и тиха,

а душата ми всъщност да страда.

 

Няма вече да бъда обичана,

няма вече да бъда желана...

Няма да съм уникалната -

като стара антична фраза.

 

Няма стъпка да правя след вятъра,

към мечти да протягам ръце,

ни надеждите да разпилявам...

вече няма да имам сърце.

 

Няма вече да бъда силна,

а покорна, кротка и свита.

Ще съм мила, но само към себе си...

Нека друг сега да опита  от горчивата чаша

изпита...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЯКОЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм, я да видим кой се заканва в красив стих да прави неща, дето я ги направи, я не? То умората често сполита нежните и упоритите, верните и принципните. Изгони я! Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...