12 мар. 2009 г., 07:49

Уморих се

2.3K 0 1

Уморих се от толкова обич...

Уморих се да бъда обичана,

уморих се да бъда желаната,

уникалната и автентичната.

 

Уморих се да тичам след вятъра,

да прегръщам напразни мечти,

да пилея последни надежди,

да изплаквам последни сълзи.

 

Уморих се да бъда все силна,

упорита, желана и блага,

да съм истинска, волна и тиха,

а душата ми всъщност да страда.

 

Няма вече да бъда обичана,

няма вече да бъда желана...

Няма да съм уникалната -

като стара антична фраза.

 

Няма стъпка да правя след вятъра,

към мечти да протягам ръце,

ни надеждите да разпилявам...

вече няма да имам сърце.

 

Няма вече да бъда силна,

а покорна, кротка и свита.

Ще съм мила, но само към себе си...

Нека друг сега да опита  от горчивата чаша

изпита...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм, я да видим кой се заканва в красив стих да прави неща, дето я ги направи, я не? То умората често сполита нежните и упоритите, верните и принципните. Изгони я! Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...