17.10.2007 г., 22:37

Уморих се

873 0 5
 

Уморих се


Уморих се от всичко познато,
от сигурност в дребните неща,
уморих се от толкова честност,
искам мъничко доза лъжа.

Сърцето ми има нужда да плаче
от болезненост и мъка то да кърви,
очите болката искат да видят,
пресушени да сипят бодливи сълзи.


Уморих се от любов безусловна
за двама щастливи, дълъг живот.
Имам нужда от любов безразсъдна,
която изгаря и остава следи.


Да обичам безумно в плен на страстта си,
някой за миг, ей така непознат...
някой, на който да отдам любовта си,
а когато се влюбя, нека си върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Не си го пожелавам Мая, направо го изпълнявам! Майтапя се разбира се, не бих си причинила такова нещо. Идея ми харесва, нещо различно е. Благодаря на всички, че ви е заинтригувало!
  • Много хубав стих, Нина!
    Но не пъди любовта!
    Поздравления!





  • А защо да си върви?

    Много хубав стих, Нина!!! Поздрави!!!
  • внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...