Oct 17, 2007, 10:37 PM

Уморих се

  Poetry
875 0 5
 

Уморих се


Уморих се от всичко познато,
от сигурност в дребните неща,
уморих се от толкова честност,
искам мъничко доза лъжа.

Сърцето ми има нужда да плаче
от болезненост и мъка то да кърви,
очите болката искат да видят,
пресушени да сипят бодливи сълзи.


Уморих се от любов безусловна
за двама щастливи, дълъг живот.
Имам нужда от любов безразсъдна,
която изгаря и остава следи.


Да обичам безумно в плен на страстта си,
някой за миг, ей така непознат...
някой, на който да отдам любовта си,
а когато се влюбя, нека си върви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Не си го пожелавам Мая, направо го изпълнявам! Майтапя се разбира се, не бих си причинила такова нещо. Идея ми харесва, нещо различно е. Благодаря на всички, че ви е заинтригувало!
  • Много хубав стих, Нина!
    Но не пъди любовта!
    Поздравления!





  • А защо да си върви?

    Много хубав стих, Нина!!! Поздрави!!!
  • внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...